1  ГЛАВА:Завръщането


Аз се казвам Афродита Салватор и това е моята история.

Много хора биха казали,че ние вампирите сме перфектни на външен вид....е ПРАВИ СА!Аз съм с дълга руса права коса и много слаба.Доста хора са ме бъркали с модел през годините,а съм на една 2000 години.Винаги се обличах по последна мода и при това доста предизвикателно.Но стига толкова за мен,нека и братчето ми вземе малко уцастие.Деймън е доста висок,има къса черна коса и пъстро сини очи.Винаги е в нещо черно или гол до кръста.Нека сега ви разкажа какви преживявания имахме в това закътано градче.....

С брат ми Деймън,се бяхме уморили от това да бягаме и да се крием от същиствата,които ни преследваха.Така,че решихме отново да се върнем в малкото градче Мистик Фолс.
В градът беше изумяващо топло.Слънцето тъкмо си прокарваше място из под облаците,сякаш се опитваше да се измъкне от силният им натиск.Още от старите времена семейството ни е било едно от най-богатите в града.Като малки с Деймън бяхме глезени до безбожие.Майка ми беше известна учителка по пиано,а баща ми кмет на града.В днешно време имаме огромно наследство и не знаем как да го пилеем.Караме най-нови модели коли,купуваме си маркови дрехи и караме бързи коли.На Деймън му беше любимо това да кара бързите коли.Така и пристигнахме в Мистик Фолс.С най-нов модел Ауди,който беше адцки удобен и на моменти дори ми се доспиваше.До като стигнехме до къщата ни,обиколихме почти целият град,а хората постоянно се обръщаха след нас.Когато най-накрая пристигнахме,за малко не излетях от колата.Извадих багажа от багажника и се втурнах към къщата,а Деймън едва осъзна какво ставаше.Влязох в къщата,като пуснах с лекота багажа и се запътих към кухнята да си сипя нещо за пиене.Бях доста ожадняла.Сипах си вино в една стъклена чаша и чух ироничното викане на Деймън:
-Не е ли малко раничко за алкохол сестро?-Попита той,като седна на един от кухненските столове до плота.
След като отпих голяма глъдка от чашата казах:
-Искаш ли?-Попитах аз с лека усмивка.
-Много ясно,че да.-Отговори засмян Деймън и си сипа в една чаша.
-Трябва да се разопакова багажа,а ме мързи ужасно.-Оплаках се аз.
-Ами недей,може да караме и с тези дрехи...няколко века.-Каза иронично той,като хвърли чашата с вино в мивката и направо отпи от бутилката.
Засмях се на ироничността в гласа му.Беше едновременно смешна и съркастична.
-Е мисля все пак да ги подредя по гардеробите.Но твойте сам ще си ги оправяш.-Казах леко сърдито и се запътих към саковете.
Подредих всички дрехи по гардеробите и слязох отново долу.Деймън вече си бе бил камшика на някъде,без дори да каже.Това е нормалното му поведение.Сигурно е отишъл в някой бар да пие и да сваля жени.Кой знае,каква щеше да доведе днес.Леко се засмях и включих уредбата.Обожавах да слушам силна музика.Имаше песен за всякакво настроение.Днес,то беше повече от щастливо.Превключих на "Enjoy the silence" и започнах да танцувам из къщата.Бях с една къса черна дантелена пола и черен потник,които беше с гол гръб и разкриваше татуировката ми с китйските йероглифи,които бяха по продължителността на гръбначният ми стълб.Тъкмо бях опиянена от танца сик,когато чух силно тропане на вратата.Намалих музиката и си запътих към вратата.Дългите ми токове се удряха в дървения под,като все едно се забиваха в него и огласяха къщата.Отворих вратата и пред мен стоеше един мъж.Беше от онези,които ти взимат акъла,когато ги видиш,с технигте перфектни тела и поглед.Той беше висок,с черна коса и сиви очи.Любимият ми цвят.Беше облечен с бяла риза по него,която подчертаваше перфектната му фигура.Тя беше леко разкопчана,а аз повдигнах леко вежда и се усмихнах,когато видях.Също така беше с мерни дънки по него и маратонки Адидас.Малко нетипично облекло си казах,но какво пък?На хубав мъж всичко му отива.Откъсвах се от сексуалните си мисли и го заслушах.
-Ще може ли да намалите малко музиката?-Попита той с леко ядосан вид.
-Ами...да разбира се.Извинявам се,не осъзнах колко е рано,тъй като преди малко пристигнах.-Извиних се и подадох една виновна усмивка.
Явно е подеиствала,тъй като мъжът срещу мен се усмихна съща и каза:
-Няма проблем,само малко я намалете....А не се представих,аз съм Ейнджъл.-Представи се той,като извади ръката си от джоба и я подаде за да се здрависа.
-Приятно ми е.Аз съм Афродита.-Усмихнах се отново и се здрависахме.
-Ако искаш влез да изпием по едно кафе.За да се издължа за музиката.-Усмихнах се глуповато.
-С удоволствие сладурано,но имам работа в момента.-Каза виновно той.
-Но тези дни обещавам,че ще изпием по едно кафе.-Усмихна се той и си тръгна.

Споделете дали ви харесва и дали искате продължение на историята? :))

Разбира се. Ти пиши, ние с радост ще четем.
Добре дошла в блог бг!

радвам се,но втората глава вероятно ще е утре

И другите си кажете мнението.Ще се радвам да чуя всякакви отзиви за да знам,какво да подобря.